Евродепутат: Надписът под бай Альоша Алтайски в Пловдив е менте. Мястото му е в Музея на злото, а не на хълма
Евродепутатът Александър Йорданов с обява в обществените мрежи по отношение на противоречивия паметник на Бунарджика в Пловдив - Альоша. Той застъпва тезата, че в случай че бяхме свободна страна, не би следвало да имаме монумент на непознат боец?
Ето целия му текст:
Преди девет години, на 3 ноември 2013 година, на 91 годишна възраст в родното си село Налобиха в далечния Алтайски завършек на Руската федерация се спомина Алексей Скурлатов – " първообразът " на монумента прочут като " Альоша " повдигнат на тепето Бунарджик в Пловдив. Втората Божия заповед гласи: " Не си прави идол и никакво изображение на това, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата, под земята; не им се кланяй и не им служи " (Изх. 20:4-6). Да се издигне монумент на умрял човек е разбираемо. Но да се издигне подобен на живия до 2014 година бай Альоша си е напряко светотатство.
Пловдивският Альоша е роден през март 1922 година в селцето Налобиха в Алтайска губерния в Сибир. В България се появява в състава на окупационната руска войска през септември 1944 година Историята мълчи какви ги е правил със своите приятели по оръжие у нас. Знае се единствено, че е работил по построяването на телефонната линия сред София и Пловдив. Това е кървавата есен за страната ни, когато българските комунисти избиват без съд и присъда десетки хиляди българи. Червеноармейците правят доста закононарушения против мирното население: изнасилвания и грабежи на имущество. Но едвам през 1946 година руски офицери и бойци са осъдени с разнообразни периоди отнемане от независимост, поради осъществени закононарушения против българското население. Но да приемем, че съответно бай Альоша не е мърсувал.
Дълги години демократът Христо Марков, за жалост мъртвец, се опитваше да убеди пловдивските общинари да се направи Музей на злото в града, още повече, че самата Пловдивска община е ситуирана в постройката, в чиито подземия комунистите са измъчвали почтени хора. Възможно е Альошката, както и множеството руски бойци у нас, да е бил единствено най-обикновен кокошкар, като тия съветски агресори, които в наши дни безчинстват в Украйна.
Дали е задявал локалните моми няма информация, а и да е било по този начин, това знае само неговият български приятел Методи Витанов. Но спор няма – мястото му е в Музея на злото, а не на хълма Бунарджик. И до момента в който паметникът му не се разкара от Бунарджика няма да е същинска демокрацията у нас.
Укрепването на алената власт включва гнет и агитация. За терора към този момент знаем. Заради него Българската комунистическа партия е оповестена със закон у нас за незаконна организация. Но пропагандата към момента показва руските окупатори като освободители. Но какъв " избавител " е алтайският Альоша? Никакъв, естествено. По-скоро е подтисник. Но точно на него, окупаторът, през 1948 година комунистите вземат решение да повдигнат монумент. Целта им е да увековечат лъжата за " армията освободителка ".
В точния миг на точното място се появява нашенецът Методи Витанов, който предлага на скулптора Васил Радославов своя фотография с " приятеля си " Алексей Скурлатов.
Монументът е открит през 1957 година Когато бай Альоша споделя в родната си деревня, че са му издигнали монумент в България, никой не му има вяра. А и го познават като хахо, който постоянно прекалява с водката. Едва през 1982 година истината е потвърдена – съпоставят гранитната физиономия на Бунарджика с младежката физиономия на бай Альоша.
Разбира се, има и " научна " теза, че " альошката " на Бунарджика е " систематизиран живописен облик ". Но в този интервал господства социалистическият натурализъм в изкуството, който изискаше " правилно отражение на дествителостта ". И естествено Алексей Скурлатов е правилно отразен. Единственото отклоняване от този креативен способ е, че кепето му е килнато на неправилната страна. И в случай че рече да отдаде чест би трябвало да козирува на гола кратуна. Не е по правилник. Но дали скулпторът преднамерено не е позволил този " гаф "!?
На пиедестала четем: " Слава на непобедимата руска войска освободителка ". Пак неистина. Първо, не е непобедима. Тая войска доста пердах е отнесла от поляци, финландци и германци. Дала е милиони жертви във Втората международна война. А афганските муджахидини я прогониха с пердах. Второ, не е освободителка. Защото, в случай че тя бе такава, то тогава от кого и от какво се освободихме през 1990 година? От кого и от какво се освободиха всички източно европейски нации през 1989-1990 година? Истината е, че альошите бяха прогонени от Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Грузия. Гони се окупатор, а не избавител.
Ето и през днешния ден героичните украинци прогонват от земята си наследниците на руските окупатори- съветските агресори. И трето. Съветският съюз се разпадна и изчезна като страна. А с него умря и " славната руска войска ". Така че надписът под бай Альоша Алтайски в Пловдив е менте.
През 1962 година композиторът Едуард Колмановски, дружно с поета Константин Ваншенкин, основават ария за бай Альоша – " Стои над планината Альоша, в България съветски боец ". Но за какво в България ще стои " съветски боец "? Ясно за какво. Защото е окупатор, тъй като сме окупирана страна. Ако бяхме свободна страна по какъв начин по този начин ще стои на Бунарджика непознат боец? Българските герои ли са се свършили, героични офицери и бойци ли сме нямали, та опряхме до бай Альоша от Алтайския сибирски край? Истината е, че сме били до 1990 година окупирана страна, по тази причина и до тази година това бе и формалният химн на окупирания Пловдив.
И нещо любопитно. На 13 ноември 2007 година председателката на Агенцията по туризъм Анелия Крушкова би път на държавна сметка чак до Сибир, с цел да предложения бай Альоша да гостува в България. Идеята й е да раздвижи туристическия българо-руски бизнес. Така в България се появи щерката на бай Альоша.
От осем години Альоша Скурлатов е мъртвец. Отдавна е време и неговият светотатствен монумент да почине. И да си спомним, че сме българи.
Ето целия му текст:
Преди девет години, на 3 ноември 2013 година, на 91 годишна възраст в родното си село Налобиха в далечния Алтайски завършек на Руската федерация се спомина Алексей Скурлатов – " първообразът " на монумента прочут като " Альоша " повдигнат на тепето Бунарджик в Пловдив. Втората Божия заповед гласи: " Не си прави идол и никакво изображение на това, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата, под земята; не им се кланяй и не им служи " (Изх. 20:4-6). Да се издигне монумент на умрял човек е разбираемо. Но да се издигне подобен на живия до 2014 година бай Альоша си е напряко светотатство.
Пловдивският Альоша е роден през март 1922 година в селцето Налобиха в Алтайска губерния в Сибир. В България се появява в състава на окупационната руска войска през септември 1944 година Историята мълчи какви ги е правил със своите приятели по оръжие у нас. Знае се единствено, че е работил по построяването на телефонната линия сред София и Пловдив. Това е кървавата есен за страната ни, когато българските комунисти избиват без съд и присъда десетки хиляди българи. Червеноармейците правят доста закононарушения против мирното население: изнасилвания и грабежи на имущество. Но едвам през 1946 година руски офицери и бойци са осъдени с разнообразни периоди отнемане от независимост, поради осъществени закононарушения против българското население. Но да приемем, че съответно бай Альоша не е мърсувал.
Дълги години демократът Христо Марков, за жалост мъртвец, се опитваше да убеди пловдивските общинари да се направи Музей на злото в града, още повече, че самата Пловдивска община е ситуирана в постройката, в чиито подземия комунистите са измъчвали почтени хора. Възможно е Альошката, както и множеството руски бойци у нас, да е бил единствено най-обикновен кокошкар, като тия съветски агресори, които в наши дни безчинстват в Украйна.
Дали е задявал локалните моми няма информация, а и да е било по този начин, това знае само неговият български приятел Методи Витанов. Но спор няма – мястото му е в Музея на злото, а не на хълма Бунарджик. И до момента в който паметникът му не се разкара от Бунарджика няма да е същинска демокрацията у нас.
Укрепването на алената власт включва гнет и агитация. За терора към този момент знаем. Заради него Българската комунистическа партия е оповестена със закон у нас за незаконна организация. Но пропагандата към момента показва руските окупатори като освободители. Но какъв " избавител " е алтайският Альоша? Никакъв, естествено. По-скоро е подтисник. Но точно на него, окупаторът, през 1948 година комунистите вземат решение да повдигнат монумент. Целта им е да увековечат лъжата за " армията освободителка ".
В точния миг на точното място се появява нашенецът Методи Витанов, който предлага на скулптора Васил Радославов своя фотография с " приятеля си " Алексей Скурлатов.
Монументът е открит през 1957 година Когато бай Альоша споделя в родната си деревня, че са му издигнали монумент в България, никой не му има вяра. А и го познават като хахо, който постоянно прекалява с водката. Едва през 1982 година истината е потвърдена – съпоставят гранитната физиономия на Бунарджика с младежката физиономия на бай Альоша.
Разбира се, има и " научна " теза, че " альошката " на Бунарджика е " систематизиран живописен облик ". Но в този интервал господства социалистическият натурализъм в изкуството, който изискаше " правилно отражение на дествителостта ". И естествено Алексей Скурлатов е правилно отразен. Единственото отклоняване от този креативен способ е, че кепето му е килнато на неправилната страна. И в случай че рече да отдаде чест би трябвало да козирува на гола кратуна. Не е по правилник. Но дали скулпторът преднамерено не е позволил този " гаф "!?
На пиедестала четем: " Слава на непобедимата руска войска освободителка ". Пак неистина. Първо, не е непобедима. Тая войска доста пердах е отнесла от поляци, финландци и германци. Дала е милиони жертви във Втората международна война. А афганските муджахидини я прогониха с пердах. Второ, не е освободителка. Защото, в случай че тя бе такава, то тогава от кого и от какво се освободихме през 1990 година? От кого и от какво се освободиха всички източно европейски нации през 1989-1990 година? Истината е, че альошите бяха прогонени от Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Грузия. Гони се окупатор, а не избавител.
Ето и през днешния ден героичните украинци прогонват от земята си наследниците на руските окупатори- съветските агресори. И трето. Съветският съюз се разпадна и изчезна като страна. А с него умря и " славната руска войска ". Така че надписът под бай Альоша Алтайски в Пловдив е менте.
През 1962 година композиторът Едуард Колмановски, дружно с поета Константин Ваншенкин, основават ария за бай Альоша – " Стои над планината Альоша, в България съветски боец ". Но за какво в България ще стои " съветски боец "? Ясно за какво. Защото е окупатор, тъй като сме окупирана страна. Ако бяхме свободна страна по какъв начин по този начин ще стои на Бунарджика непознат боец? Българските герои ли са се свършили, героични офицери и бойци ли сме нямали, та опряхме до бай Альоша от Алтайския сибирски край? Истината е, че сме били до 1990 година окупирана страна, по тази причина и до тази година това бе и формалният химн на окупирания Пловдив.
И нещо любопитно. На 13 ноември 2007 година председателката на Агенцията по туризъм Анелия Крушкова би път на държавна сметка чак до Сибир, с цел да предложения бай Альоша да гостува в България. Идеята й е да раздвижи туристическия българо-руски бизнес. Така в България се появи щерката на бай Альоша.
От осем години Альоша Скурлатов е мъртвец. Отдавна е време и неговият светотатствен монумент да почине. И да си спомним, че сме българи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ